smelding (smelding) wrote in oldrus,
smelding
smelding
oldrus

О КИЯХ И КИЕВАХ

Оригинал взят у smelding в О КИЯХ И КИЕВАХ

Статья на болгарском, но и русскому читателю, в принципе, должна быть понятна без перевода.



Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия

Николай П. Ковачев

Проучването на нашата ономастика дава ценни сведения за историята на българския език, за поселищните отношения в миналото, за балканското и славянското езикознание, а също така и за славянския лингвистичен атлас. Изоставането на антропонимията ни обаче става причина почти да липсва български материал в сравнителните антропонимични изследвания.1

Публикуваните напоследък турски документи от ХV – ХVІ в. съдържат богати антропонимични названия от средновековието. Много от антропонимите, залегнали в тях, са вече редки или изчезнали на българския езикова2 територия. Тяхното географско разпространение и фреквенция в миналото може да се проследи единствено по турски документи и по отражението им в топонимията.

В византийски и турски източници се споменава селищното название Kios, Киево, образувано от лично име (ЛИ) Кий (Кийо). В настоящето си изследване си поставям за задача да определя местоположението на това изчезнало селище, да проследя и изясня историята и етимологията на антропонима Кий (Кийо) и да отговоря на въпроса дали някои топоними, образувани от него, не са пренесени у нас от преселници украинци – киевци.

С падането на страната ни под турско робство едни селища след упорита съпротива биват разграбени и разрушени, а населението им се разпръсва из различна краища; втори значителени селища западат и променят народностния си състав; трети – изчезват, но запазват названията си в местни обекти или в названията на новообразуваните турски вилаети. Ивето на селището Хотел, Хотелец, предшественик на Севлиево, се запазва за означаване на кааза Хоталич до Освобождението3. През ХІІ в. византийската книжнина споменава в Мизия град Kios (Кий)4, непросъществувал до днес. В турски документ от ХV в. в границите на Никополски санджак между имената на вилаетите: Чернови, Шумен, Никопол, Враца и Ловеч е посочен и вилает Киево, а в него зеамет Киево, владян от турчина Мурад5.

По влизащите във вилаета селища: Албаница, Беленци, Брестница, Брусен, Видраре, Врачеш, Гложене, Горна и Долна Шумница, Добревци, Дъбен, Караш, Новачене, Панега, Сводье, Сираковци, Тетевен, Хубавене и др туркологът Р. Стойков с право предполага, че този вилает Киево трябва да се дири между р. Малък Искър и горното течение на р. Вит6 – приблизително в днешно Тетевенско, в част от Ботевградско и Луковитско (приложение №1). Вероятно поради съпротива, средновековното селище Кии (Киево) е било разселено, но основаният в феодалните му граници турски вилает е наследил неговото название. За установяване вероятното местоположение на изчезналото средновековно селище днес комплексно можем да се облегнем на турски документи, на археологически податки, на местни предания и на топонимията в района. В зиамета Киево са влизали село Тути, Догруджа, Калагуз, Комар обасъ и Сираковци. За част от раята на с. Тути е посочено, че живее на “мястото по име Караш” (днес с. Караш, Врачанско)7. Сега с. Сираковци е махала от Батулци. Районът между р. Малък Искър и Вит е изпълнен с останки от открити и укрепени селища от ранното и късно средновековие: градище при Струпенска могила; крепост “Кривград – Калето”, чиито зидове са споявани с бял хорасан; няколко калета при с. Батулци; късноримско селище в м. “Града” при с. Равнище; българска крепост “Чертиград – Самоград” край с. Брусен; късносредновековното укрепление “Калето” до Тетевен; две градища край с. Градещница; значителна крепост “Кулата – Калето” на левия бряг на р. Вит, ЮИ от Гложенския манастир “Св. Георги” и др.8 Локализирането на Киево само по археологическите останки се затруднява, тъй като няколко крепости носят белезите на късното средновековие. Запазените предания обаче насочват, че селището трябва да се търси около с. Гложене, с. Голям Извор и Гложенския манастир.

Между населението се разказва, че с. Гложене е основано от киевски княз Глож, който бил прогонен от монголите. Отначало се заселил в старото градище “Кулата-Калето”, гдето издигнал манастир “Св. Георги”. За тази цел извиква майстори от Киев (Украйна). Последните не се връщат обратно, а  се заселват наблизо и слагат начало на с. Киевски извор (мах. Старо (Горно) село), СИ 1.5 км от Голям (Български) извор.9 Интересното е, че старото име на манастира е с. Киевски, Киев. Основаването на манастира трябва да се отнесе към ХІІІ – ХІV в., когато Киево съществува. В манастирската архива е запазено на отделен лист сказание за началото на тази обител, свързано с чудотворна икона: ...

Някой си княз ” като чува за чудотворната икона, че напуснала Киев и отишла н България идва тук Минава много време, турците завладяват страната, манастирът изпада в голяма бедност. Това принуждава монасите да изготвят обръщение лист до жителите , за да бъдат подражатели на прадедите си да подкрепят с помощта си изпратените за тази цел просители в Украйна. Писачът по-долу съобщава, че неотдавна някой си монах , разпитвал за , за иконата му и им съобщил, че в Киевопечорската лавра , прочел за бягството на тази икона и за отсядането на хълма Лисец в България. Затова дошел нарочно да се увери в писаното.10 В манастира се пазят два печата, на които е назован манастирът: на първия се чете: 1776; на втория : 1821. На 9 март 1755 г. първенци от дават запис , както че поемат облозите му пред турската власт, за да се повдигне неговото състояние. Между населението се говори още, че имотите на манастира в далечното минало са се простирали “догдето се чувал звънът на камбаните му”.11

Подробно се спираме на преданието, тъй като то ни насочва, где да дирим изчезналото средновековно селище Киево. Имената на манастирите най-често са свързани с тези на близките селища, които са били техни феодални владения, както е случаят с Батошевския манастир от ХІІІ в. По-горе излишно бе посочено, че “Св. Георги Киевски” е притежавал село Гложене и Киевски извори. Първото е жителско име от местно название *Глог, *Глогье > Гложене, което е доказателство, че населението на сегашното село идва от другаде. Преданието твърди, че първоначално селото било в м. Лъката до Вит и се именувало Чирен пазар.12 Названието на второто село Киевски извори е също жителско и означава “преселници от Киев, Киево” или пък е родово име, в което се е предавало от поколение на поколение ЛИ Кий (Кийо). Двата печата потвърждават недвусмислено връзката на манастира с селище Киево, а по-късно с Киевски извор, наследник на първото.

Средновековното селище Кий – Киево ще трябва да се отъждестви днес с развалините на крепостта в м. Кулата-Калето, Ю 1.5 км от манастира на левия бряг на р. Вит. Спойката на зидовете е от бял хорасан, доказателство за късен произход. В крепостното пространство има следи от жилищни постройки, а в южната част – основи от втора защитна стена. Недалече в м. Маньовска ливада, ЮИ 1 км, са разпръснати 6-7 надгробни могили; ююгозападният склон на Лисец към с. Киевски извор и днес се именува Асаница, от ЛИ Асан - ; на 4 км от Гложене съществуват колиби Хъсен, посочени през 1648г. като български.13

Свързването на руския град Киев с преданието за киевския княз Глож се обуславя от ранното изчезване и разселване на Киево; от запазването на манастира с името Киевски, което по-късно се асоциира с украинския град Киев, поради някаква икона и редица печатни книги, донесени от този град. При двукратното си посещение в манастира П. Мутафчиев отбелязва в тукашната библиотека: Евангелие от 1746 г., Патерик от 1768 г., Житие на светиите от 1784 г. и др., печатани в синодалната печатница на Киевопечорската лавра14. Това вторично свързване на манастира с името на гр. Киев (УССР) умело се използва по-късно от монасите, за да изпратят свои просители за помощи в Украйна.

Общото в названията на изчезналото наше селище Киево и украинската столица Киев се крие в това, че те произлизагт от общославянското ЛИ Кий (Кийо), което у нас е отмряло към края на турското робство. В Русия ЛИ Кий е отбелязано през ХІІ в. като име на основателя на гр. Киев и на Киевец на Дунава. По-късно, срв.: Кийка Назарьец, Кияшко Михаило; презимената: Киев Ивашко, Кийков Ондреян, Киевич Петър (ХV-ХVІІ в.)15; ЛИ Кийко и прозвище Кий.16 Антропонимът е на лице и в Полша: Kij, Kijan, Kijanek, Kijaw, Kijek, Kijski и др. 17 До неотдавна в Кръвеник (Севлиевско) се пазеше Пр. Киека. Многобройните топоними в всички славянски страни от ЛИ Кий говорят, че той е общославянско. Етимологията му ще трябва да се свърже с коренната морфема кыекъ, кыацъ, кыьцъ `топка, топуз на кантар`; желязна топка с дупка за тояга; тояга с железна топка на върха, топуз; тояга на края за тумкане на тъпан; дръндобойски топуз; преносно: къпъни (везни) с едно блюдо и с дървен топуз за теглене`18; в сърбохърв. киjак `кривак, сопа`, през ХV – ХVІ в. особен `чук като оръжие` - киj; словен. kij `тояга, дървен чук`; пол. kij `дебела неокастрена сопа`, в старопол. `къс дебел пън към оковите на престъпници` (ХІІІ в.), в чешки kyj `тояга, бастун`в словашки kyj `тояга` , в горнолужишки и долнолужишки kij `тояга, пръчка`; в руски кий `пръчка, сопа`, старорус. ХІ в. с значение`чук` - в Святославов изборник; в Суздалска летопис `чук, боздуган`: (6724 г.)19; украински кий `пръчка, сопа, бастун; тояга с кълбовидно разширение, оставено от корена`; белоруско кiй `пръчка, сопа`. Първоначалнозначение в праславянски в сонова *ku-jo-  е `бия, удрям, отблъсквам`20 както в *kuti. kuvạ. Докато и.-е. *koụ, прасл. *kovạ- с семантична иновация `бия > бия с чук по метал, кова` се конкретизира къв ковашката терминология, то прасл. *kyjъ не се обхваща от вторична продуктивна тематизация *kov-. Въз основа на богат сравнителен материал О.Н. Трубачев реконструира прасл. форми yjъ, *куjьсь, *куjапъка, *куjа свероятно значение `дървена пръчка, сопа, чук` или с по-общо значение `дървен чук`21. Връзката с дърво си остава първична, основна, а с чук – вторична, производна. И.-е. корен *koụ- `бия` по определен начин, нарпимер с тъп, тежък дървен предмет, бухалка; предмет, който крие в себе си възможност да се превърне по-късно в ковашки термин `кова`, само в славянските езици. Прасл. корен *куjь е залегнал и в ЛИ Кыи, в чиято първоначална семантика се крие пожелание детето, което получава това име, `да умее да бие с дървена сопа, кривак, длъбня, цереница; боздуган`. Известни са славянските ЛИ от типа на Ратибор, Бранимир, Ярослав, Яривой.

ЛИ Кий (Кийо) е намерило широко отражение в славянската топонимия. В България: 1. *Киево, крепост до Гложенския манакстир; 2. Кийовец, връх западно от Чипровци (Михайловградско); 3. Кийовското, ливади, СЗ 1 км от Дълбок дол (Троянско); по Р Кийковци, от ЛИ *Кийко; 4. Кив кладенец (*Киев кладенец), буен извор, ЮИ 0.5 км, от Градница (Севлиевско); 5. Киевица, пасище на склон, С 1.5, от с. Зла река (Троянско); 6. Киешкото, овощни градини на СЗ склон на масива Леви връх, при мах. Кереци (Столченска община, Севлиевско); 7. Горното Киево, стръмен южен склон с  пасище на масива Леви връх, с. Кръвеник (Севл.); 8. Киевото, пасище под Горно Киево, с. Кръвеник; 9. Кищица (< Киевштица < *Киевськица), река, десен приток на Негойчевица при с. Кръвеник;

10. Киешка долчина, ляв приток на р. Негойчевица; Известна и като Солищенска и Бабанска долчина, тече край родови колиби Киеците, сега изчезнали, с. Кръвеник, 11. Киеците, колиби, СЗ 0.5 км от Кръвеник, по мъжка линия родът измрял; 12. Киевски колиби, горист склон, изчезнали колиби, ЮИ 2 от с. Идилево (Севл.); 13. Киевци, колиби до с. Поповци (Габровсско); 14. Киевото, пасище, с. Попниколчовци (Габр.); 15. Киевото, ниви при с. Попрачевци (Габр.); 16. Киевото, м. до с. Ветренци (Търновско); 17. Киевски орници, овощни градини, ЮЗ 0.4 от с. Поповци (Габр.);  18. Киевски кладенци, извори, ЮЗ 5 км от с. Балван (Търновско)22; 19. Киевско кале, крепост, ЮЗ 4 км от с. Розово (Пловдивско)23; 20. Кев град (<  Киев град), крепост при Варвара (Пазарджишко); 21. Кий дол при с. Люблен (Поповско); 22. Чиевска чешма, извор при мах. Ляска (Ардинско) и др. (Вж. приложение №2). При цялостното проучване на топонимията в България названията с ЛИ Кий (Кийо) значително ще се увеличат.

В Беломорието и Югославия: 1. Киево, с. в Драмско24; 2. Кийево, паланка при Косово (Призренско); 3. Киевска чешма до Владишки хан (Власотинско); 4. Кийовац, височина СЗ от Владишки хан; 5. Кийевци, с. до Рашка (Звечанско)25; 6. Кийевац, височина СЗ от Царев дел (Пиротско); 7. Киевска река, д. пр. на Тимок при с. Градско; 8. Кийевац, с. в обл. Сурдолица (Вранско); 9. Kijevčice, с. в обл. Лепосавич; 10. Kijevo, с. в обл. Баточина; 11 ~ , с. в обл. Малишево; 12. ~, с. в  обл. Врлиска; 13. ~, с. в обр. Сански мост; 14. ~, с. в обл. Трново.26 В Милутиновата грамота от ХІV в. се споменава: a se zeml4 wla[ka na ky5w. i meg5 ky5wou ot' smoudiglawa.27  В Кварненски остров се срещат МН направо от нарицателното kij: Kijac, Kijca; на о.в Крк има рът Kijac, на Сан Марино хълм Kijec28. Това са явно метафорични образувания, според формата на местността, както нашите МН Острец, Шилото, Иглата и др.

В Словения съществува хидроним Kijski studenec (или Okno).29

В Съветския съюз: 1. На първо място гр. Киев (), столица на УССР, възникнал в средата на първото хилядолетие, град ;30 2. Киевец (), селище на р. Дунав, според летописите основан от Кий, основоположникът на гр. Киев; 3. Кы-нка, пекичка, идваща от Киевската планина при Киев, д. пр. на Днестър;31 4. Киевская, с. в Западен Сибир на л. бряг на р. Об; 5. Киевское, с. в Красноярски край (Кавказ); 6. Киевски Еган, д. пр. на р. Об,  И от Киевская; 7. Киевка, с. в Караганда; 8. ~, с. в Новосибирск; 9.~, с. в

Омск; 10 ~, с. в Прим; 11. ~, с. в Ставропол; 12. Кия, названия на няколко реки между Бяло море и басейна на р. Об и др.32

В Полша: 1. Kia, Kiawa kale, Kiaw toki; 2. Kijaków dobra градище в Вилейска област; 3. Kijanhorod, градище в Слуцка обл.; 4. Kijanska wieś, селища в Илжецка, Радомска и Ниска област; 5. Kijanowka, с. в Мохиловска околия;  6.Kijanska wólka (Stara I Nowa), с. в  Любартовска окол.; 9. Kijewska wola, с. в Иновроцлавска окол.; 10. Kijków, Kijkowa, села в Новогородволинска окол.; 11. Kijów, пет селища в различни околии; 12. Kijowec, с. в Слупецка окол. и в Бялска окол.; 13 ~, с. в Гидачовска окол.; 14. Kijoska góra, планина на запад от Камьонка Струмилова; 15. Kijewo, селище в Хелмницка, Староолешковска, Иновроцлавска и Шредзка околия; Срв. още: Kijaszkowo, Kije, Kijewice, Kijevicze и др.33; Kijewko, Kijowice, Kijeskie Lasy.34

В Източна Германия: Kiwicz в обл. Торгау, ХІV в. (Саксония); Kiever See, Kiewieds Bruecher в обл. Мекленбург (Северна Германия), Chiowe, Chyowe, ХІІІ в.; Kyowe, ХІV в. в обл. на Елба и Саале.35

В Чехия: 1. Kyje, с. до Прага, ХІІІ в.; 2. ~, с. Ю от Ломница; 3. ~, с. Ю от Трутнова, ХV в.; 4. Kyjice, с. до Широкова, ХІV в.; 5. Kyjov, с. към Немски брод, ХІV в.; 6. ~, селце край Прага; 7. ~, с. до Плана, ХІV в.; 8. ~, с. до р. Криница, Ю от Румбарски, ХІV в.; 9. ~, крепост до Kyovsky les край Месиц, Зот Тушкова, ХІV в. и др.36

Възникването на посочените по-горе топоними от ЛИ Кий (Кийо) се потвърждава косвено от сказанието за основаването на град Киев в Украйна, намерило отражение в “Повест временных лет”: ; На Кий се приписва и основаването на на Дунава, гдето искал .37

Вариант на това сказание намира отражение в Арменската хроника от VІІ – VІІІ в. гдето се говори за град Куара; у безименен персийски автор от VІІІ – ІХ в. се споменава “Куяба – руски град, най-близък до страната на исляма ...;  у арабски географ през Х в. е посочен също Куяба.38

Създаването на древните киевски укрепления от тримата братя Кий, Щек и Хорив, исторически едва ли е достоверно; древните топоними Киев, Щековица и Хоривица са предизвикали преданието за имената на легендарните братя основатели.

Известни са случаи, когато преселници в новото си местожителство назовават местности и селища по такива в родните си места. В българските топоними ЛИ Кий едва ли имаме пренасяне названието на гр. Киев от руски преселнически групи през средновековието, както са склонни да виждат това някои историци в името на Русе, Червен, Тутракан и Гюргево.39 Можем да приемем обаче, че някои родови имена – Киевци – в района на Севлиевско, Габровско и Търновско, са свързани с името на изчезналото селище Киево в Тетевенско. Успоредно с това в тези райони отделно е съществувало и ЛИ Кийо. В землището на с. Градница, което преди ХІV в. е обхващало това на с. Стола (Граднишки колиби) и Кръвеник, може да се проследи взаимовръзката между група топоними, свързани с род Киеците и ЛИ Койо. Този род, заедно с повечето родове в Кръвеник, произхождат от Градница, напуснали я през различни времена.40 Между последните наследници на Киеците се пазеше спомен за постепенното предвижване на прадедите им от Градница къв Балкана. Първоначално те се заселват на СЗ склон на масива Леви връх, в района на днешната махала Кереците (общ. Стола); след години се преместват на южния склон под билото на същия масив, по-сетне слизат и живеят в долината на река Киевщица, а най-после на днешната м. Поляната. Историята на това придвижване на рода е маркирано от местните названия: Кив кладенец, Киешкото, Горното Киево, Киевото, Киевщица,41 Киешка долчина и колиби Киеците (вж. приложение № 3). Движението на разселването от предпланините в планината е отразено в хидронима Левица и в оронима Леви връх, които остават от ляво, когато се движим към горното течение на р. Боазка по Граднишкия пролом.

От структурно-семантично гледище българските топоними от ЛИ Кий, Кийо са притежателни с суфикс –ов-, -ев-: Киево, Киевото, Горното Киево, Киев кладенец, Киев град; с разширен суфикс –овск- (-евск-): Киевски колиби, Киевски кладенец, Киевски орници; с топонимичен суфикс –ец, -ица: Кийовец, Киевщица, Киевица. Названията Кийец, Кий дол са произведени направо от нарицателното кий, киец, както сърбохърватските : Кий, Кийац, Кийец.

От изтъкнатото дотук можем да направим известни обобщения:

а) Съществуването на средновековното селище Киево е действително, което се потвърждава от старото име на манастира “Св. Георги” Киев, Киевски, ЮЗ от с. Гложене и от това на Киевски извор (село). Опорната точка на това селище е било градището Кулата-Калето, недалече от манастира. След упорита отбрана срещу турците,42 населението на Киево се пръсва из близки и далечни краища: Тетевнско, Троянско, Севлиенско, Габровско, Търновско. В тези краища е възможно да е съществувало и ЛИ Кийо по-отрано.

б) Единствено многобройните топоними до днес са запазили старинното общославянско лично име Кий, Кийо.

в) В светлината на разпространението на тези топоними върху широка територия на славянските страни, опитите да се дири неславянски произход за името на гр. Киев в Украйна остават неубедителни43.


1 M. Karpluk,Slowiańskie imiona kobiece, Warszawa,1961

2 Н.П. Ковачев, Антропонимични ойконими от Севлиевско в турски документид от 15 век, Трудове на ВПИ, В. Търново, 3, 1966, стр. 89-112

3 Н. П. Ковачев, Един неизвестен надпис от Батошевския манастир, ИАИ, 22, 1959, стр. 516 – 519

4 В. Г. Василевский, Византия и печенеги,. Журнал Министерства народного просвещения, 1872, стр. 304

5 Извори за българската история, т. 40, 1964, стр. 289.

6 Р. Стойков, Нови изследвания за миналото на българските селища през 15-16 век, ИПр, 15, 1959, стр. 78-80; Извори за българската история, т. 13, 1966, стр. 227.

7 Извори ..., т. 13, стр. 289.

8 Ив. Велков, Стари селища и градища по долината на р. Вит. Материали за археологическа карта на България, кн. 6, София, 1927, стр. 8-11, 17-18; Юбилеен сборник “Българско село”, София, 1931, стр. 277.

9 Ив. Велков, Стари селища..., стр. 14-15; Юбилеен сборник ..., стр. 278; Сб. “Народна Република България”, София, 1947, стр. 203

10 П. Мутафчиев, Из нашите старопланински манастири, СбНУ, 17, 1931, стр. 74-75, 78. За друга чудотворна икона вж. И. Бакалов, Материали за историята на някои манастири в България, СбНУ, 12, 1895, стр. 340. Атонски монах на път за Влашко се отбива в Троянската “пустиня”, носейки “чудотворна икона на пресвета Богородица троеручица”. На замиване конят му пада, което се приема като знак – иконата да остане тук.

11 П. Мутафчиев, пос. съч., стр. 76-77.

12 П. Мутафчиев, пос. съч., стр. 78; Ив. Велков, пос. съч. стр. 15.

13. П. Мутафчиев, пос. съч., стр. 78. Ив. Велков, пос. съч., стр. 14

14 П. Мутафчиев. пос. съч., стр. 70-71.

15 Н. М. Тупиков, Словарь древне-русский личных собственых имен, СПб., 1903, стр. 182,572.

16 М. В. Барала, Беларускiя антрапанiмiчныя назвы ў iх адносiнах да антрапанiмiчных назваў iншых славянскiх моў, Мiнск, 1963, стр. 9, 25.

17 ПАН. Институт по ономастика в Краков, архивна картотека.

18 Н. Геров, Речник на български език, т. 2, Пловдив, 1887, стр.439, 442ц СТ. Младенов, Българсски тълковен речник, т. 1, София, 1951, стр. 1020, 1025; К. Мутафов, Градиво за българскии речник, Родна реч, 8, кн. 3-4, стр. 134.

19 И. И. Срезневский, Материалы для словаря древне-русскаго языка по писменным памятникам, 1, СПб., 1893, стр. 1416.

20 Fr. Slawski, Slownik etymologyczny języka polskiego, 2, Kraków, 1965, str. 159; Slownik staroplski, 3, Warszaea, 1962, str. 276-277.

21 О.Н. Трубачев, Ремесленная терминология в славянских языках, Москва, 1966, с. 389, 349-352.

22 Н. П. Ковачев, Местните названия от Севлиевско, София, 1961, стр. 204; Местните названия в Габровско, София, 1965, стр. 143.

23 П. Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, 2, София, 1956, стр. 256.

24 Й. Заимов, Български речни имена, Български език, ІХ, 1959, кн. 4-5, стр. 361.

25 М. А. Вуићић, Речник места у ослобођенојобласти старе Србије по служебним подацима, Београд, 1914, стр. 206.

26 stihnik mestra. Beograd, 1960, str. 225.

27 Ст. Новаковић, Законски споменици српских држава средњега века, Београд, 1912, стр. 629.

28 P. Skok, Slavenstvo I romanstvo na jadranskim otocima, Zagreb, 1950, satra. 29, 37, 40

29 Fr. Bezlaj, Slovenska vodna stihna, Ljubljana, 1965, str. 256

30 Б. Греков, Киевская Русь, 1949, стр. 37, 438, 339.

31 Большая советская энциклопедия, т. 12, стр. 181.

32 В. А. Никонов, Введение в топонимику, Москва, 1965, стр. 112; Атлас мира, указател названий, Москва, 1954, стр.158.

33 Slownik geograficzny Królestwa Polskiego I innych krajów slowiańskich, 4, 1883, 1883, Warszawa, 1954, str. 125..

34 St. Rospond, Slownik nazw geograficznych Polski Zachdniej r Pólnocniej, 1, Wroclaw – Warszawa, 1954, str. 125.

35 Й. Заимов, пос. съч., стр. 361.

36 A. Profous, Mistni jména v Čechach, 2, Praha, 1949, str. 464.

37 Полное собрание русский летописей, Москва, т. 1, 1961, стр. 9-10.

38 История Киева, т. 1, Киев, АН СССР, 1963, стр. 36.

39 П. Мутафчиев, Към въпроса за българските извори на руските летописни известия, СпБАН, ист. фил. клон, 3, 1912, стр. 138; Произходът на Асеновци, Македонски преглед, 4, 1928, стр. 1-42.

40 Н. П. Ковачев, Из миналото на героичмен Крпъвеник, В. Търново, 1966, стр. 7-12.

41 Ив. Дуриданов, Южнославянски успоредици в развоя на един топонимичен модел (*ьsk-ica), Език и литература, ХІХ, 1964, кн. 3, стр. 37.

42 Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, София, 2, 1944, стр. 289.

43 В. А. Николов, Краткий топонимический словарь, Москва, 1966, стр. 189-190.



 А то уж больно много охотников стало объяснять, что "у славян и имени Кий не было" и искать истоки названия Матери Городов Русских в хазарских или ещё Чернобог ведает каких краях.


Tags: киев, топонимика
Subscribe

  • Гора Клек, Хорватия: остатки славянской мифологии

    Источник Как оказалось, народная память хорват сохранила весьма любопытные фрагменты высшей славянской мифологии. Не знаю, насколько известны эти…

  • Перунова месть - 2: легенда и статуя

    Исходник Поиски источника приведенной мною ранее легенды, к сожалению не увенчались успехом. Однако мне удалось обнаружить другую легенду,…

  • Перунова месть

    Исходник На днях наткнулся на весьма любопытную чешскую, вернее, пражскую легенду о Перуне, этнографическую достоверность которой мне так и не…

  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 4 comments